С новия Закон за храните, приет през юни 2020, се въвежда задължение за бизнес операторите (лицата, които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна) да не рекламират чрез реклама или други търговски съобщения (спонсорство, позициониране на продукти), в които като изпълнители участват деца (лица до 18 години):
1. генетично модифицирани храни и храни, за които има нормативно въведени ограничения за употреба от деца;
2. храни, които съдържат хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене съгласно нормативната уредба.
Отговорност носи бизнес операторът – т.е. производител, преработвател, дистрибутор. Предвидената в закона имуществена санкция за нарушение на забраната е от 2000 до 3000 лв.
Агенциите и телевизионните оператори не носят отговорност по Закона за храните за такова нарушение.
Правила за телевизиите и агенциите във връзка с рекламата на храните са приети като част от етичния кодекс на НСС - https://www.nss-bg.org/fd-kodeks, като налице е норма в ЗРТ за спазването на този кодекс. Това засяга българските телевизионни оператори.
Друго, за което е важно да се внимава е рекламата, при която се приписват най-общо лечебни свойства на храните. И тук фокусът на закона е върху бизнес оператора. Предвидена е глоба от 2000 до 4000 лв. на лице, което рекламира и представи храни използвайки хранителни и здравни претенции, невключени в списък по чл. 13 или 14 от Регламент (ЕО) № 1924/2006. Във връзка с този регламент е приет списък със здравни претенции (различни от тези, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и развитието и здравето на децата) с Регламент 432/2012, който се актуализира периодично. По чл. 14 от Регламент 1924/2006 „Претенции за намаляване риска от заболяване и претенции, отнасящи се до развитието и здравето на децата“ е предвидена друга процедура с индивидуални апликации и решения на ЕК.